Мъжете ли ни лъжат или ние сами се лъжем?! Няма голямо значение... от значение е само, че след края си друга. И не само си друга, ами и знаеш, че никога повече няма да бъдеш същата.

Мъжете, които носят тази мъка след себе си, са като цирк. Весели, забавни, обаятелни. Идват с номерата си, изнасят си представлението, залъгват те с някоя друга илюзия и после- дим да ги няма. Оглеждаш се и все едно никога не ги е имало.

 

Неизбежно в живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги. Изобщо не е важно, дали времето прекарано с него е било безгранично щастие или безумна болка. Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил.

Всичко става сиво, мрачно, трагично. Обсъждаш милиони пъти всеки детайл, всяка дума и страдаш отново. Страдаш за неизживените мечти, за неизказаните думи, за несполучилата любов и постепенно изпадаш в състояние на неживеене. Или поне така се чувстваш. Не си умрял, ама не си и жив.Тръпнеш в очакване светът да свърши, понеже всичко сочи към това.

Да, обаче времето лекува. Понякога минава повече време, понякога по- малко, но идва момент, когато светът постепенно започва да става пак цветен, спира да вали и дори проблясват слънчеви лъчи. Всичко постепенно избледнява.

Разбира се, никога не забравяш колко много е боляло , как си се гърчила, като червей от мъката, дето цирът ти е оставил тръгвайки си.

Именно спомена за тази болка те кара да внимаваш, да се пазиш, да не се подхлъзваш. Всички така порастваме. С тоя горчив опит се научаваме, че трябва много внимателно да се огледаш, да се ослушаш, и тогава, ако не се задава влак- да преминеш. Иначе боли, боли много. Всички получаваме уроци, които не ни харесват. Израстването е процес на проби и грешки, а уроците се повтарят, докато не се научат.

boristodorov56

…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
..… АЗ БЯХ ТУК...

Всичко е вярно, живота се повтаря, а щастието и мъката и болката на жената остава все в тази плоскост... Най-страшното е, че колкото повече се "цивилизоваме", толкова по-объркано и неправилно живеем и чувстваме нещата... А трябва просто да се върнем в миналото и да вземем най-добрите съвети и практики, които горе-долу се състоят в следното, казано от баби и майки през годините: 1. Не вярвайте на мъжете, зад сладките им приказки се крият един първичен инстинкт (всички го разбират с времето) и ловни пристрастия, които могат да бъдат проконтролирани единствено чрез страх или уважение, 2,Следователно, една девойка или жена преди всичко трябва да пази честта и достойнството си, за да възпре нахалството поне на по-непримитивната част на мъжкото съсловие, ако няма брат или баща, който да я защити в миналото, 3,Повечето девойки и жени са емоциални поради хормоналните промени ежемесечно в организма им и често приемат желаното за действително- не следвайте първия порив, колкото и да ви е трудно, изчакайте и наблюдавайте и най-вече слушайте вместо да говорите, тогава и ще ви се отворят очите навреме. Та след всички тези неща в общи линии се разбира защо са си търсели навремето жена от сой- това не е само доброто или богатото семейство, а моралният авторитет и достойнството на фамилията, пренесено през времето, което е най-големия капитал и гарант за добро семейство и правилно възпитани деца. Всичко е отдавна открито, трябва да се обърнем към нашите български традиции, към християнските ценности и ще намерим нужните отговори, преди да сме направили поредната женска глупост, за която да съжаляваме.....