Няма да си говорим за момичетата, за високи токчета, къси рокли и прически. Ще си говорим за едно явление, което сигурна съм не ви е убягнало от погледите. Ще си говорим за многото, ама наистина многото момчета, които все повече се държат като момичета. И под това нямам предвид само наскубаните вежди, епилираните тела и лакираните нокти. Тях донякъде ги приемам.  В крайна сметка не е лошо и мъжете да полагат някакви козметични грижи.

Говоря за държанието, за женското държание.

За плачливите и сълзливи статуси във фейсбук, за женските номерца, за чисто женската мярка ‘’не знам какво искам, но го искам веднага’’ , която в последно време все по- често се забелязва и при голяма част от момчетата. Мотат те, лъжат те, пишат, казват и правят някакви неща, а после казват, че всъщност не знаят дали искат точно това(нито, дали изобщо искат нещо), точно теб( или всяка средностатистическа жена е напълно удачна), точно сега (или изобщо някога) или също- не са готови (и според мен, никога няма да са), не са достатъчно зрели (че кой е достатъчно зрял) и ред подобни оправдания.

Да ви кажа, не искам да звуча, като феминистка, не искам да ме мислите за мъжемразка. Не съм. Аз всъщност обичам мъжете, обичам, дори и болката, която понякога носят. Искам да кажа, че не намирам за привлекателно, а също предполагам и всяко друго умно момиче, един мъж да си трие сълзите, да скимти и жалее публично, да си пише сърчица и пеперудки по профила и т.н. Не го анатемосвам изреденото, просто смятам, че се губи мъжеството.

Как да погледнеш сериозно на мъж, който си е написал, че му липсва прегръдката на мама?! Добре, нека му липсва, кому е нужно да го споделя. Мъжът трябва да бъде мъжкар, на място, да е опора на жена си, да е сила във връзката, не да плаче и да се жалва повече от нас. Ще кажете ‘’ И ние си пишем сърчица, и ние си леем публично сълзи, трием нос и хленчим, пишем си сълзливи статусчета по стените и със същата успеваемост мотаем мъжете’’. Да! Така си е, но има една подробност- ние сме ЖЕНИ! За нас си е съвсем в реда на нещата да имаме хаотични мисли, да сме ревливи, обичливи и сълзливи в рамките на 2мин. Не забравяйте, за момичетата това е присъщо и винаги е било. Затова ви казвам, апогей на женщината. Накъде отива тоя свят? Първо ни отнеха лака за нокти и кола маската, и всичко изглеждаше допустимо. Сега гребенът на вълната е вместо той да бърше твоите сълзи, ти да бършеш неговите. Масово мъжете станаха женчовци. Какво е следващото?!