Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2011 00:06 - ‘’ Не ще почувстваш нищо по- велико от това, да обичаш и да бъдеш обичан...’’
Автор: nefritenprusten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2566 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.11.2011 00:07


 

Понеже все ви пиша за несподелената, нещастна, неразбрана, песимистична любов и сигурно съм оставила у вас впечетлението, че съм тъжно момиче, което не вярва в любовта, та реших този път да ви разкажа как, когато най- малко очакваш и най-малко вярваш, те връхлита такава буря от чувства, любов и пеперуди в стомаха, че полудяваш напълно от всичкото това щастие, което този мъж ти е донесъл и се омъжваш за него. Преди време някъде бях прочела, че тези, които ни палят свещи и ни наливат розе ги използваме за да се утешаваме, да трием сълзи от онези, които са ни сринали с всичкото си безразличие. Така е , такива сме момичетата. Искаме точно онова, което бяга от нас, а тези, дето са готови да лазят в краката ни с тях само се утешаваме.
Така започва и историята тук.

 

Някакво лудо преследване на един доста опитен лъжец. Милиони, милиони сълзи, загубени години в скубане на коси, периоди на колоритен алкохолизъм и надеждата, че някога пак ще успееш да сглобиш поне една малка частица от сърцето си. И през всичкото това време, целият свят се върти заради този лъжлив лъжец. Ставаш, лягаш, дишаш, плачеш, мразиш, обичаш...все него. Той е в основата на цялото ти съществуване. С всичко, което ти дава и най- вече с всичко онова, което не ти дава. И в един  момент, след едни 6-7 години в преследване, в пълен мрак, в игра на котка и мишка, в надлъгване и очакване, че нещата някога може да станат по- добри, просто се отказваш. Вече нямаш сили. Отказваш се да вярваш, да исакш, да обичаш и изобщо спираш да мислиш. Ами те сълзи не ти останаха.Не ти трябва тая глупава любов, не ти трябва и този мъж, нито, който и да било друг мъж. Мъже за секс има много, а този, дето искаш да го обичаш не те иска.

 

И тъкмо тогава, на дъното на пъкъла, в момента на най- голямата разруха, мига, когато вече не вярваш в нищо и никога повече няма да обичаш, не искаш и не можеш, понеже сърце не ти е останало...се появява някой. Някой, който да ти подарява цветя, да те води на срещи, да те иска. Да те иска по всички начини, за които си мечтала да бъдеш желана. Първо се дърпаш. Най- естествената реакция. Не го искаш, понеже не е той, онзи твой лъжлив блян, дето е движил съществуването ти до момента и ти се струват смешни цветята и картичките, и обясненията и трепета на този мъж към теб и всичко, което виждаш, че е готов да направи за да те има. Обаче понеже вече казахме, че ние момичетата обичаме да се утешаваме с тея галантните мъже и да ближем рани на тяхното рамо в един момент се поддаваш на тея ласки, така чакани и мечтани. Потъваш в прегръдките на този човек, за който ти си въздуха, водата, слънцето, живота. Ти си всичко онова, което си искала да бъдеш. И там, там някъде насред всичката тая любов,  дето я получаваш на тепсия, започваш да се чувстваш странно. Някакво съвсем ново чувство. Страх те е да кажеш на когото и да било. Страх те е  даже да си го помислиш. Не казваш дори на приятелките си, защото какво ще си помислят за теб, тази дето вече нямаше и не можеше да обича. Криеш от себе си, но сърцето ти става толкова преизпълнено, толкова голямо, огромно дори и искаш да изкрещиш на целия свят, че обичаш, че обожаваш този мъж. Че пак имаш сърце и то е по- обичащо от всякога. Че сега разбираш какво е любовта, тази красивата, споделената, дето пак те кара да не спиш, но не от мъка, а от това, че най- важният човек на света спи до теб. Защото далеч по- силна и голяма е споделената любов от тази на инат.
‘’ Не ще почувстваш нищо по- велико от това, да обичаш и да бъдеш обичан...’’  пееха във филма Мулен Руж.





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nefritenprusten
Категория: Лични дневници
Прочетен: 54878
Постинги: 13
Коментари: 43
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031