Една от болестите на човешката психика, която е заложена още в най- ранен етап от социализацията на личността в социалната среда, това е завистта.
Това е най- естествената сякаш реакция, когато някой има нещо по- добро от нас. Първо плюшена играчка, камионче. После гадже, по- добра кола...
Не напразно се казва, че с приятел е лесно да плачеш, по- трудното е да се радваш заедно с него.
Модерният човек е свикнал със злобата и завистта около себе си. Особено женската част от обществото са не само потърпевшите, но и един от основните източници на злоба. Моите наблюдения са например, че в колектив състоящ се от мъже, работната обстановка е далеч по- уравновесена и спокойна. И наличието на дори само повече от една жена, води до повреда в системата.
Има ли много жени на едно място, бедата е сигурна. Злъчта е на лице. Особено, когато се касае до работа, мъже, любов, мода, семеен статус или каквото щете.
Жените могат да завиждат за всичко. Повярвайте, наистина за всичко.
Знаете ли, на мен лично ми доставя уникално удоволствие да знам, че някой ми завижда. Имам приятел, който е спортист и казва така ‘’ Мен злобата и завистта ме нахъсват още повече.’’ Ами да, при мен е кажи-речи същото. Не само ме амбицират, ами ме и карат да изпитвам задоволство от това, че някой ме смята за нещо повече от себе си.
Постоянно се треби тук и там, че завистта е болест, трябва да я изкореним, да се научим да се радваме на ближния... наистина ли?! Мислите ли наистина, че това е неестествено и нередно чувство?! Аз лично го намирам за съвсем в реда на нещата. Казах вече, по- голяма база има сякаш при дамите и все пак е едно може би точно толкова естествено чувство, като любовта или тъгата.
Човек се ражда и умира сам. През всичкото останало време, винаги има кой да ти досажда. Я да ти завижда, я да те обича, я нещо друго.
Тагове:
